Училище, Стефан. Помниш ли, онова нещо, за което продължаваме да забравяме?
Вече става прекалено лесно да те имитирам…
Ще бъде нещо като женска вечер. Може Катрин да се присъедини?!
И какво имат да казват татко вещица и бебе вещица?
Все още не си е отишла и не е мъртва?
Стефан: Какво правиш?
Деймън: Занимавам се с някаква откачена вещерска атака!
Джена: Не тази вечер, Рик. Тази вечер те размених за господин Текила.
Аларик: Господин Текила няма да се отнесе много добре към теб.
Джена: Значи вие двамата имате много общо.
Миналата година бях студентка, която пушеше много трева и не можеше да опази и златна рибка жива.
Това, че говоря много не значи, че винаги знам за какво точно говоря.
В живота на брат ми имаше толкова болка, колкото тази на стотици хора, взети заедно. Той заслужава да е с някой невероятен човек като теб.
Ако ще бъдем откровени, и аз не те харесвам особено. Всъщност бих била много доволна ако си мъртва, но ако ще се опитваме да се справим с Клаус е нужно да си жива, така че не съм заплаха за теб. Ако искате да повярвате в нещо, вярвайте на това.
Изабел е мъртва и има неща за нейната смърт, които не мога да ти кажа, не са моя работа да казвам. Можеш да си разстроена и да ме мразиш, разбирам те. Но знай, че те обичам. Поне това мога да ти кажа.
Днес ме нарани. Беше зъл. И много груб. Като чудовище… Харесвам този Деймън.
Ти умираше и кръвта ми те излекува. Защото това прави вампирската кръв с хората, а това съм аз. Аз съм вампир, Мат.
И безспорният победител е:
Катрин, в тази къща има още шест спални. Намери си някоя!
Няма коментари:
Публикуване на коментар